За книгата: 2019 / Дзян Куй (1155-1221) - поет, музикант, калиграф. Лирик с трагично отношение. Основните му мотиви са любовта и скитничеството. Неговите стихове са непроявени мечти; реалността е само това, в което битува неговото поетично аз. Поезията неразривно се слива с музиката в емоционален взрив, тя е изповед, форма на слово, еманация - и като изблик на душата, и като проява на Вселената. Поетичният език е пълен с дълбоко вкоренени конотации, метафори, евфемизми, с подтекст, който в метареалността слива димящи образи с личната сфера. За корицата е използвана картина на художника Джън Чанфу от личната колекция на преводача.